Загадката на чаената церемония
Здравейте приятели!
Както знаете Китай ще е домакин на Зимните Олимпийски игри през 2022 година. По случай това и заради приближаващата зима решихме да Ви запознаем с някои теми за тази страна, които не са чак толкова известни!
Естествено е да започнем с темата за чая, защото в момента времето застудява и на нас ни се иска да се стоплим с нещо приятно. Най-често това е чаят, ако Ви е интересно как е бил открит чаят и как е повлиял на китайската култура, е… това е пост за ВАС!
Чаят е открит преди векове. Пиенето на чай и днес е магия, преживяване и емоция за познавачи. Китай, Япония, Pусия и Англия са люлки на различни и пъстри чаени церемонии – традиция, която във всяка от тези страни се е превърнала в ритуал, пъстър и удивителен.
Но нека започнем с кратка история за това как е бил открит чая
Китайска легенда разказва, че около 2700г. Пр.Хр. един китайски император, който обичал да пие топла вода, си почивал на сянка под едно дърво. В котлето с вряща вода случайно паднал лист от дървото. Императорът бил възхитен от живителното действие и приятен аромат, който падналото листо дало на водата.
Така бил открит чая...
Истинския разцвет на пиене на чай идва при разпространението на будизма.
През 8 век китайската чаена култура е в апогея си. За първи път се появява писмен знак за обозначение на ”чай” и са открити документи за съществуването на чайни, в които се пие чай и магазини, в които се продава чай. Това е времето на династията Танг, когато са осъществени първите контакти между Китай и Япония.
Изкуството на пиене и сервиране на чай и днес играе важна културна роля в Китай. Китайската чаена церемония залага на оказването на специално внимание върху вкуса на чая, миризмата му, вида, сравнението между различните сортове. Ритуалът е изследване и оценяване, отношение към всеки детайл. Ето защо, китайската чаена традиция предизвиква възхищение у всеки, надникнал в емоцията на нейните корени. Където и да отидете в Китай, навсякъде посрещат с чашка чай. Неизпили и първата чаша, домакините доливат отново и отново. В китайската поговорка се казва, че дървата за огрев, оризът, олиото, солта, соевият сос, оцетът и чаят са седемте неща за началото на деня.
Чай. Самото му име звучи по китайски. Чай на китайски е ча. Ча-йе значи чаен лист. В едно красиво древно китайско стихотворение се казва: „В студената нощ поднеси на гостите си чай вместо вино и се насладете заедно на прекрасния му вкус, който може да задоволи и по-изисканите, и по-простите вкусове. Чаят опиянява душата като виното, така че защо ни е вино; така както хубавата книга е ароматна, без да има цветя в нея.“
Още няколко интересни факта:
В Китай от древни времена е прието, когато се води разговор, задължително да се сервира чай. Именно от такива дискусии преди около 18 века се родила чайната церемония ней дао — вътрешен път.
Изминалият този път докрай се чувства окрилен, възстановен и подмладен. Същият ефект оказва и задушевният разговор с близък човек на чаша китайски зелен чай.
Чаят е имал голямо влияние върху развитието на китайската култура. В литературата, изкуството и философията често се говори за него. Той е свързан тясно с даоизма, будизма и конфуцианството. По време на управлението на династията Тан чаепиенето е задължително и става мерило за самоусъвършенстване. Китайски учени са използвали чайните за места за споделяне на идеи. Важно място чаят има в традиционната китайска медицина и екзотичната им кухня.
Също така чаят се използва за изплакване на приборите преди храна за да може да се оплакнат и последните следи от веро по тях.
Изкуството на чая
За церемонията чаят се запарва, разлива се в миниатюрни чашки, които се покриват с малки пиали. Ароматът, останал на дъното на чашките, запазва чаения букет. След това се отпива от пиалите. Вкусът се усеща силно, като се прекара леко напитката по езика. Това за наслада се повтаря 3–4 пъти. Китайците не пият първата запарка. Листенцата на зеления чай се разкриват едва при второто запарване. Чайната церемония в Чаоджоу, провинция Гуанджоу, се нарича „Чаоджоу Кунфу“. Кунфу може да се преведе и като майсторство, и като търпение. Това отразява особеността на приготвянето на чай по този начин, който изисква време и майсторство. Първата глътка зелен чай е малко горчива, но съвсем скоро в устата се появява нежен и кадифен вкус. Китайският зелен чай не се подслажда.
Ученият отшелник Лу Юй цял живот изследвал и написал в 780 г. своята „Книга за чая“. Там се дават описания за: „Чаят трябва да има гънки като ботуша на татарски конник, да се къдри като шията на бик, да се разлива като мъгла, пъплеща из долината, да блести като езеро, докоснато от зефир, и да бъде влажно мек като почва, оросена от дъжда…“
Има няколко специални случая за чаената церемония.
В знак на уважение — младите показват уважението към възрастните, като предлагат чай на родителите си.
В миналото чаят го поднасяли на височайшите особи хора с нисък ранг.
За прошка — в китайската култура съжаление и извинение се иска с наливане на чай.
Израз на благодарност по време на сватба. Младоженците изказват радостта си със сервиране на чай на своите родители, като това е благодарност за тяхната грижа и внимание.
Философската същност се състои във факта, че пиенето на чай не може да е продиктувано само от суета. След като действието започне, измерването на пространството се увеличава. Внезапно осъзнавате, че всичко, което се случва в живота е много по-значително.
Използвани източници:
